На 28-ми януари се навършва една година от спонтанно избухналите протести станали известни като „Февруарските протести”. Нека си припомним, как се разви протестът и какво постигна. Ще започнем с кратка хронология

 

            Първите искри

 

            На 28 януари 2013 година, около 18 часа в центъра на Сандански се събира група от около 30-тина човека, която се отправя към местния офис на електроразпределителното дружество ЧЕЗ. Импровизирана реч държи гражданинът на Сандански Вангел Цилев. И днес в нета може да се открие запис от събитието. Гражданите са възмутени от поведението на компанията, задават въпроси от рода „Кой и защо приватизира инфраструктура строена с публични, народни пари”. Събранието завършва с уговорка между участниците в следващият понеделник(04 февруари) да бъдат повече, по-подготвени и да има служител на ЧЕЗ, който да отговаря на въпросите им.

            На 04 февруари 2013, хората спазват уговорката и се явяват на новият протест. Този път са повече и по-настойчиви. Все по-често се задава въпросът „Защо бяха приватизирани ЕРП-тата?”

            В същото време и в Благоевград е организиран протест срещу високите сметки за ток. Протестиращите оприличават компанията ЧЕЗ на компания-поробител.

Снимка: Благоевградчани палят публично сметките си за ток.

 

В същият ден на посещение в Благоевград е Меглена Кунева. Протестиращите се отклоняват от предварително съгласуваният с властите маршрут и обграждат зала „22-ри Септември” в която лекция ще изнася Кунева. Организаторката на протеста Людмила Манова влиза в залата и настоява Меглена Кунева да излезе, и да отговори на хората „Защо са били приватизирани ЕРП дружествата по време на управлението на НДСВ, в което министър по европейските въпроси е била тя?”.

В това време полицията арестува Людмила Манова. Тя прекарва няколко часа в ареста и е освободена. На Манова е съставен акт от органите на МВР и глоба от Община Благоевград, след личното решение на кмета от ГЕРБ Атанас Камбитов, който освен това е бивш депутат от ГЕРБ. Това събитие, както и реакцията на властта спрямо участниците буквално подпалва България. Нищо не е в състояние да удържи нагнетеното социално напрежение.

 

 

 

„…пожарът на бунта гори.”

(Христо Кърпачев, „Септемврийци”, 1942г.)

 

 

            На 10 февруари 2013г. в ранните часове на утрото са изпепелени два автомобила на ЕВН в Пловдив.

Снимка: Опожарените автомобили на електроразпределителното дружество

 

В централните части на големите градове започват да се събират хиляди недоволни хора. Около обяд хилядни тълпи са се събрали в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Шумен, Благоевград, Сандански, Силистра, Ямбол, Гоце Делчев, Белене, Монтана, Добрич и Кърджали.

Във Варна протестът е най-многочислен. Напрежението избива пред местният офис на „Енерго-про”, който е замерван с гнили плодове и камъни. Счупени са няколко прозореца. Протестиращите влизат в схватка с полицията, има арестувани.

Снимка: Варна, протестът на 10 февруари 2013г.

В София тълпата обгражда Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. От министерството излиза министър Делян Добрев, който е хулен и замерван със снежни топки. Само намесата на полицията го отървава от линч.

Снимка: Полицията трудно удържа народният устрем спрямо „любимият” министър

 

12 февруари 2013. Напрежението расте с всеки изминал час. Пред централата на ДКЕВР се събира голяма група от хора, част от тях активисти на ВМРО и „Атака”. Пред сградата е запалено чучело с лика на Симеон Дянков и Делян Добрев. Масово хората започват да искат оставката на Бойко Борисов. Най-популярният слоган по плакатите става „Бойко изЧЕЗни”.

Снимка: Чучелото с лика на Дянков и Добрев в пламъци.

 

 

 

 

„...Хиляди-

 маса-

народ.”

(Гео Милев, „Септември”, 1924г.)

 

 

17 февруари 2013 г. Протестите вече са масови! Цялата страна е обхваната от мощна протестна вълна. Протестни шествия има в над 35 града(!!!) като София Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Шумен, Благоевград, Сандански, Силистра, Ямбол, Гоце Делчев, Монтана, Добрич, Кърджали, Дупница, Хасково, Кнежа, Раднево, Свиленград, Стара Загора, Кубрат, Разград, Левски, Плевен, Ботевград, Самоков, Ловеч, Перник, Петрич, Кюстендил, Враца, Видин, Сливен и Пазарджик.

На някои места се стига до сблъсъци с полицията. Протестите срещу монопола на ЕРП дружествата прерастват в открити антиправителствени протести срещу правителството на ГЕРБ. Най-масовото скандиране в цялата страна е „ОСТАВКА”. На места протестите прерастват в гражданско неподчинение. Блокират се пътни артерии, кръстовища и магистрали. По автомобилите на жандармерията, по сградите на ЕРП дружествата и по държавни учреждения са хвърляни  камъни, развалени плодове и зеленчуци, яйца, бутилки и други.

Снимка: 17.02.2013 г. Протестите вече далеч не са само за цената на тока...

 

Снимка: София 17.02.2013г.

 

Снимка: София, 17.02.2013г. По-късно протестиращите ще се сблъскат с полицията в района на ул.Раковска, която е препречена от жандармерия.

 

Снимка: Варна 17.02.2013 г.- над 30 000 души носят черен флаг.

Снимка: Пловдив 17.02.2013 г.

Снимка: Русе 17.02.2013 г.

Снимка: Сливен 17.02.2013

Снимка: Шумен 17.02.2013 г. По-късно протестното шествие ще отдаде почит пред починалият два дни по-рано, велик български актьор Тодор Колев, родом от Шумен.

Снимка: Бургас 17.02.2013г.

Снимка: Перник 17.02.2013 г. В стълкновение с протестиращите е набит шефът на Охранителна полиция Богомил Точев.

 

18 февруари 2013 година. 26 годишният Траян Маречков се самозапалва на една от главните улици във Велико Търново оставяйки предсмъртно писмо с думите „Давам живота си за народа, семейството и България с надеждата, че политиката и правителството ще подобрят стандарта на народа.

В опит да овладее ситуацията, Бойко Борисов уволнява Симеон Дянков от поста министър на финансите. Мощна конвулсия минава през всички неолиберални НПО(NGO) организации. Увеличава се тяхното притеснение, че след основният неолиберален играч в правителството, марионетката Борисов може да падне от власт. Въпреки уволнението на Симеон Дянков, хората не се успокояват. Вечерта има нови протести. Блокирано е кръстовището на Орлов мост. Протестиращите скандират „Дянков си отиде, Бойко е на ред”.

 
Снимка: София 18.02.2013 г

Снимка: София 18.02.2013 г

 

19 февруари 2013 година. 140 години от обесването на Васил Левски. Властта ще поднася венци на паметника на Апостола. За да бъде предпазена Властта от народа са свикани поделения на МВР и...поделения на Българската армия. Района около паметника е блокиран с бронирани машини на Министерство на отбраната.

 

Снимка: Бронирана машина на Военна полиция, 19.02.2013г.

 

Снимка: Освен бронирани армейски машини са призовани и машини на градския транспорт за спирането на „народната любов”.

 

Снимка: Същият модел бронирани машини но...с картечен купол. По кого ли ще стреля властта? Интересно, по машините няма никакви български символи, има символи на НАТО!

               70 години след операция „Омуртаг” в Тузлука, отново един престъпен режим хвърля армията срещу собственият си народ. И отново ще го окървави...

 

Огромна протестна тълпа се насочва към блокираният паметник на Васил Левски. Поднасянето на венци от страна на Бойко Борисов и Росен Плевнелиев е освиркано. Плевнелиев се е престрашил и присъства, като е персонално охраняван от десетки служители на НСО, а Бойко Борисов не присъства изплашен от „народната любов”. 

 

Радикално настроени младежи блокират Орлов мост. В отсечката между Орлов мост и Народното събрание различните групи протестиращи се смесват. Правят опит за пробив на блокадата към паметника на Васил Левски. Следва колизия, кръв и 14 приети в Пирогов.

  

  




 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 20 февруари 2013 година. 7,30 часа сутринта. Варна. Пореден протест срещу кмета от ГЕРБ Кирил Йорданов и близката до Бойко Борисов олигархична структура ТИМ. Един от протестиращите се самозапалва. Това е 36 годишният алпинист и фотограф Пламен Горанов.

Снимка: Пламен

 

38 минути по-късно Бойко Борисов подава оставка.

 

21 февруари 2013 година. Народното събрание приема оставката на правителството на ГЕРБ и министър-председателя Бойко Борисов. Пред народното събрание са се събрали около 1000 подкрепящи Борисов. В групата на подкрепящите са много служители на изключително близката до Борисов сметопочистваща фирма „Титан”, както и лично собственикът и Димитър Борисов-Гърнето.


 

 Снимка: Цял тир със свине подкрепящи Бойко Борисов.

 Има и група от животновъди от казионна асоциация на животновъдите, докарали цял тир със свине, които подкрепят Бойко Борисов.

 

24 февруари 2013 година. Пикът на протестите. Няма областен град, в който да няма протести. След оставката на Борисов, хората се чувстват свободни и масово излизат по улиците. Над 200  хиляди души демонстрират в цялата страна. Само във Варна са над 50 хиляди. Българи от целият свят се събират в подкрепа. Големи групи от протестиращи се събират в Атина, Барселона, Берлин, Валенсия, Виена, Дюселдорф, Лондон, Мадрид, Мюнхен, Франкфурт и др.

В същият ден русенският митрополит Неофит е избран за Патриарх на Българската православна църква. По-късно той ще заяви: „Потресени бяхме от трагичната участ на млад човек, който в отчаян опит за промяна загуби живота си...Християнската и човешката ни съвест не може да мълчи пред предизвикателството на достигналия широки размери социален протест. Обществото ни преживява дълбока криза, криза на отношението ни към живота, към света, към ближния”. 

На националният празник 3 март хората се събират на последните масови шествия. Шествията минават далеч по-спокойно, чувства се успокоение сред хората.




               Същият ден Пламен издъхва от раните си във Военноморска болница. С разрешение на новоизбрания Патриарх е опят в църквата „Света Петка” във Варна.

Пламен Горанов се превръща в модерен символ на неконформистки настроената младеж. Става символ на саможертвата в името на общото благо. Нещо диаметрално противоположно на разбирания на неолибералните теоретици, издигнали егоизма и алчността в култ.


 

Долорес Ибарури- Ла Пасионария казва: „По-добре да паднем прави, отколкото да живеем на колене” . Пламен не падна на колене. Покой, приятелю!


 

Верен на своята същност в последния ден  на своето управление, с решение на Министерският му съвет в оставка, Бойко Методиев Борисов подари 160 декара земя от Летище София на групировката ТИМ, и отиде да лекува високото си кръвно.

 

Sic semper tyrannis.

 

 

Значение на протеста

 

Февруарските протести са несъмнено събитие номер 1 за България за цялата година. Важното е да се знае, че хората с лява политическа ориентация превъзмогнаха насажданата им с десетилетия вина за неща, за които те не са виновни. Вече има лява общност, която е готова да протестира, да се бие, ако трябва и да умре. Това е грандиозно израстване на лявото общество, което беше 23 години тъпкано.

Много важно е да отбележим, че на тези протести излязоха много хора, които не се считат за левичари, но издигаха класически леви лозунги и искания. Това е показателно, че все още голяма част от обществото не се е осъзнало. Но, има време за това осъзнаване.

За левите интелектуалци това е събитие от върхов порядък, в най-положителна светлина. За неолибералите това беше сбъднатият им кошмар. Една служителка на кликата около Росен Плевнелиев, Ивет Добромиров ПР агентка на служебното правителство на Марин Райков, директно тегли демаркационната линия „Февруари не е юни! Днешният(б.р. юнският) протест е протестът на младите, умните, интелигентните, истинските, вдъхновените и красивите”. По този начин февруарските протести бяха приети за леви и от свои и от чужди. Разбира се, подобно изказване бе абсолютно целенасочено и целеше разделението на обществото.

Февруарските протести са най-важни от гледна точка на това, че неолибералните мозъчни тръстове получиха невиждан досега удар от противник, от който най-малко очакваха. От кого ли...ами от НАРОДА! Не очакваха народа да ги удари, защото го считаха за тотално деморализиран, озлобен, егоистичен, алчен, с една дума доведен до ситуация да не може да се противопостави на това ново робство. Това, разбира се, ги ожесточи.

От гледна точка на ляво мислещите хора, това беше необходимото пробуждане и израстване. БСП е в пряка връзка с онази част от олигархията, която е в противоборство с другата част от олигархията от кръга на Плевнелиев. Няма как една лява партия да провежда лява политика, защитавайки олигархични интереси, които и да са те. В България ще има истинска и нормална лява партия, а не патерица за проправяне на неолибералните мокри сънища като „плоският данък”. Дали това ще е една реформирана БСП или друга лява партия няма никакво значение. Със сигурност ще има нормална лява партия.

 

Най-важното е, че Февруарските протести бяха началото!

Февруарските протести от миналата година безспорно възникнаха спонтанно. Хората бяха отчаяни, съсипани и довършени от огромните сметки за ток и цялата им насъбрана отрицателна енергия изригна. За съжаление, бързо беше овладяна и впрегната от политическите опозиционни партии и народът за пореден път се оказа наивна марионетка в ръцете на тези, срещу които протестира. Много бързо се оформиха нови партийки, които усетиха, че сега е момента да наберат симпатизанти и да се намърдат сред властта. Точно една подобна партийка от Варна носи отговорността за загиналото в следствие на самозапалване момче. Тази партийка ни е известна тук, много добре я знаем. Скрита удобно зад паравана на екологията, се опитва да омайва хората и да прокарва интересите на олигархията, като срива доверието в частния бизнес и се опитва да го представи на света за мафиоткса структура. Тези жалки хорица, които ходят облечени като клошари, за да будят съжаление, но разполагат с милиони, не се поколебаха да използват смъртта на нелепо загиналото момче и да го превърнат в символ на алчността си за власт. Разбира се, представиха тази своя амбиция като гражданска позиция и явно доста хора са им повярва ли, ако съдим от публикациите в интернет. Да, но ние, които всеки ден им гледаме панаирите много добре знаем истината. Те се сещат за Пламен, за народа, за природата само предизборно или само когато имат някаква цел. През останалото време са по почивки и купони. Говоря за Варна, защото знам как стоят тук нещата от близо. Предполагам, че по другите градове също не липсват такива. Лошото е, че точно тези хора закопават най-много българското общество и правят ситуацията ни безнадеждна. Обезсмислят протестите и циментират статуквото. Дано хората започнат да си отварят очите и да наблюдават повече, за да преценяват ситуацията според това, което Е, а не според това как им я представят медиите или някоя загрижена новоизлюпена партийна организация.